Миналата седмица имах възможността да се потопя в едно напълно ново преживяване – четене на книжката „Звездна одисея“ и арт работилничка за деца пред група от най-малките ни мечтатели – деца на възраст между 1.5 и 2 години, в частна детска ясла „Приятелска къща“.
И макар да съм майка на две деца, които съвсем наскоро минаха през този етап, си признавам – изпитвах притеснение. Ще разберат ли историята? Ще мога ли да задържа вниманието им поне за 10 минути? Ще успея ли да създам усещането за магия?
Оказа се, че когато подхождаш със спокойствие, въображение и малко импровизация – чудеса се случват.
Започнах с въпроси и стандартно четене, но бързо се наложи да адаптирам подхода. Започнах да преразказвам историята на Ая и Благо и повече да показвам и говоря за илюстрациите. Разбира се използвах звуци и жестове, както и различни асоциации. Питах ги познават ли песничката „Ало, ало, слънчице“ – лицата им светнаха. И веднага след това откриха Слънцето в страниците на книгата. Показах им шума от излитаща ракета и си запушихме ушите, че е много шумна… и неусетно започнахме да ставаме ракети – разперихме крила, бръмчахме и започнахме да обикаляме в кръг, да излитаме, да кацаме и да се носим в Космоса!
Неусетно се пренесох няколко години назад, когато едното ми дете беше още бебе, а баткото искаше да се правим на ракети…
Най-топлият и сгряващ душата ми момент беше, когато малко бъбриво двегодишно момченце ме погледна с големи очи и каза:
„Аз отиди в Комоса с Благо!“
Ето заради такива моменти написах книгата и се срещам с децата. Това са моменти и емоции, които не се забравят и не се намират под път и над път. 🥹
След като Ая и Благо си легнаха за сън в историята, дойде ред на арт работилничката. Беше истинско предизвикателство да подготвя нещо подходящо за такава крехка възраст. Арт работилничка за деца под 2 години! Звучеше ми почти невъзможно. Но работилничката за „падаща звезда“ се превърна в хит! Използвахме различни текстури и техники:
И накрая всяко дете направи своя вълшебна звезда, която занесе у дома.
По-късно същата вечер няколко родителя се свързаха с мен, за да ми благодарят – защото децата им не спрели да разказват за Ая и Благо, за Космоса, за ракетите… и за това как и те ще отидат на Луната.
В такива моменти си давам сметка, че тази книжка е не просто приказка – тя е вдъхновение, покана за мечтаене и пространство за въображение.
Ако и ти искаш да организираме такова детско четене и арт-работилничка във вашата детска градина или ясла – пиши ми! С радост ще направя още едно вълшебно пътешествие до Луната!
Още истории от четения може да видиш тук.
