Синът ми обича да твори всякак с ръцете си. Може би го е наследил от мен 🙂
Откакто беше на 8-9 месеца и започна да контролира по-добре своята фина моторика, го насърчавам да рисува, маца и моделира. Което разбира се не значи, че прави шедьоври, но пък има и доста добри попадения – ще ви покажа скоро някои.
И предполагам всички знаем, че всяка такава дейност развива допълнително фината моторика, координацията око-ръка, среща се с нови тактилни и визуални усещания. А за нас големите е голяма забава – връщаме се в детството и развиваме въображението си. Припомняме си как се прави пате, което в повече случай прилича на жълт крокодил 🙂 Разбира се не на последно място си е доста отпускащо и прогонващо стреса да мачкаш мека тока, която се изцежда между пръстите ти и можеш да я биеш в масата?! Яко нали?!
Но да се върнем на детето – колкото по-голям става малкия, толкова повече обича да играе с пластилин. Както вече казах, аз също много го насърчвах и първия му домашен пластилин му направих на 1 година (като бях вдъхновена от “Заедно с мама” – едно прекрасно място, което посещавахме с него). Започнах първо само с два цвята – червено и синьо, защото това бяха и цветовете, които учехме в тогавашния момент.
1 година след първия домашен пластилин отново направих. За да бъда честна първия издържа около 5-6 месеца, преди да се предаде. Разбира се не беше без бой, а напротив след хилядите хвърляния по земя, притискане към различни повърхности (в това число и котката), той просто се полепи с всякакви боклуци, косми и прах. За това го изхвърлих.
Малко след това ни подариха Play Dogh пластелин и за някакъв период си играехме с него. За съжаление нито на мен нито на Благо му харесваше – текстурата му беше хубава и идеална за игра, но силната миризма беше нещото, което ни караше да го избягваме… Най-лошото беше, че миризмата му оставаше и по ръцете ни дори след като ги измием със сапун.
В един момент след като детето за пореден път ме молеше да играем с пластилин, а аз отново му казвах, че той много мирише и отклонявах играта в друга посока, просто не издържах и го подарих, а аз запретнах ръкави и забърках един домашен. Беше крайно време и мързела вече не беше извинение – все пак отнемаше само 30 мин и то, ако се заиграеш с цветовете и ароматите.
Какви са предимствата на домашния пластилин ли? Ето няколко:
По-долу ще ви дам пълен списък на необходимите материали, които изобщо не са много, както и информация с какво можете да замените някои от тях. Рецептата не съм я измислила аз, ясно е, че не съм открила топлата вода, като напишете в Google ще ви излязат много статии с нея с леки различия. Представям ви, тази, която на мен ми е най-лесна, както и различни варианти за допълването й, за да развиете освен тактилните възприятия, така и визуалните и обонятелните. А какво именно ви е необходимо:
С две думи – все едно правите тесто за сладки – смесвате мокрите и течните съставки и бъркате/месите до получаването на желаната консистенция.
Но ето и по-подробно описание.
Готово!
Вече имате домашен пластилин – безвреден за мъника. И да се опита да го изяде ще му е доста солен и едва ли ще повтори, а вие няма за какво да се притеснявате.
*Тук отварям една скоба за етеричните масла – добре е да използвате висок терапевтичен клас, за да сте сигурни, че няма да навредите на детето. Също така избирайте аромати, които могат да се приемат вътрешно (пр. Кипариса и Евкалипт не се се приемат вътрешно).
Ако все пак искате да избягате от сладкарските бои и да използвате естествени оцветители, ето ви няколко алтернативи. Имайте предвид, че естествените оцветители не са така наситени като цветове като изкуствените. Също така количеството брашно може да се промени в зависимост от оцветителя – примерно, ако използвате сок/пюре от спанак вместо прах, ще ви е нужно малко повече брашно.
Освен ароматите на някои от подправките, които можете да използвате, за да оцветите пластилина, може да използвате и етерични масла за тази цел.
Аз лично ги предпочитам, защото имат по-деликатен аромат, не оставят остатъчен мирис по ръцете, имат терапевтичен ефект като се вдишват, имат по-голямо разнообразие от аромати. Какъв аромат може да използвате според цвета на пластилина:
Можете да използвате тези аромати или какво ви харесва на вас и на децата ви. Не е задължително цветовете да съответстват на ароматите, но аз смятам, че така освен новите неща, които научава Благо се научава и да свързва ароматите – примерно като направим, оранжево кръгче спокойно можем да кажем, че е мандарина или портокал и то дори мирише на тях 🙂
При правилно съхранение пластилина може да изкара 6 месеца и повече. Задължително го слагайте в найлонов плик / восъчна кърпа / стреч фолио, за да се запази влагата и да не изсъхва.
Аз преди го държах в хладилника с идеята да изкара по-дълго, но последните пъти го оставях навън и ефекта според мен е същият. Дори когато е в хладилника губи част от еластичността си и трябва да бъде предварително затоплен/намачкан, за да си я възвърне.
Разбира се децата го изпускат и обичат да експериментират с различни текстури (косми, трохи, прах), така, че ако се полепи или зацапа може да се наложи да го сменята по-често.
Инструментите, които може да използвате са същите като за всеки обикновен пластилин – формички за сладки, пластмасови ножчета, лъжички, чашки, камъчета, кестени, орехи, клечки – развихрете заедно с детето въображението си и може да направите какво ли не.
От охлюв до торта!
Както вече казах играта с пластилин развива много нови умения у децата, а защо не и у възрастния. Ето някои от тях:
Утре ще се отваря пакет номер 4, защото ще са 22 дни до Коледа. В него има скрити материали за рязане, лепене и една любима Луна.
Но какво точно ще разберете съвсем скоро.
Очаквам въпросите ви, ако имате такива, тук долу или на страницата ми във фейсбук.
