Защо всички детски книги за емоции са много повече от приказки преди сън? Защо на нас ни е толкова трудно да говорим и описваме емоциите си с децата си? Защо като им говорим няма същия ефект като да им прочетем същото от книга?
Като майка на две деца, често се питам – как да им помогна да разбират емоциите си, да се справят с тях и да бъдат съпричастни към другите? И знаете ли, едно от най-ефективните (и приятни!) средства, които открих, се оказа толкова просто – четенето на детски книги, в които са преплетени теми за емоции.
И в отговор на всички въпроси горе. Смятам, че на нас родителите ни е много трудно да говорим за емоциите, защото и с нас не е говорено като сме били малки – или поне с мен. Живях в друго време, с други разбирания, с друг начин на комуникация с децата. Но смятам, че за децата е изключително важно да се говори от малки за емоциите, как да ги разпознават и как да ги управляват. За да могат да го правят и като възрастни. И ако аз все още се уча на това, то се надявам за моите деца това да е процес започнал и завършващ доста по-рано.
За това и детските книжки за емоции помогнаха много и на мен в това отношение. Помогнаха ми да наричам емоциите с правилните имена и да ги поставям в подходящи ситуации, за да може децата ми да ги разберат.
Не говоря за заучени уроци. Говоря за онези топли, уютни моменти, в които седим с книжка в ръка и заедно преживяваме историите. Децата се припознават в героите, разбират какво е страх, радост, гняв, тъга и как да се справят с тях.
Емоционалната интелигентност НЕ е просто детето „да не плаче“. Даже напротив изобщо не е това. Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме собствените си емоции, както и да разбираме тези на другите. А нейните основи се изграждат още в ранна възраст. Тук отварям скоба, че над нея се работи цял живот и дори на възрастните ни е трудно да описваме и разпознаваме емоциите, които чувстваме.
Но как точни детските книги за емоциите помагат на децата да развиват своята емоционална интелигентност? Ето няколко примера:
1. Историите помагат на децата да се свързват с героите и ситуациите
Когато четем за герой, който се страхува, тъгува или се радва и най-вече, четем как този герой реагира на тези емоции – детето неосъзнато попива тези модели на поведение. То влиза в обувките на героите и преживява емоцията. А когато на свой ред попадне в подобна ситуация ще може да приложи дори неосъзнато наученото.
2. Четенето е време за близост
Тези 10-15 минути вечер, когато сме сгушени под завивките с книжка, създават емоционална връзка, в която децата се чувстват сигурни да говорят за това, което ги тревожи. Да говорят за това как се чувстват и да споделят емоциите си с нас.
3. Книгите дават думи на чувствата
Малките често не могат да кажат „притеснен съм“, но когато чуят това от героя в конкретна ситуация, която им е позната, те започват да разпознават собствените си емоции. А когато прочетете, че героя не само се радва и смее, а се е изплашил, разсърдил или разгневил, разбират че няма “лоши” емоции.
4. Книгите показват, че няма забранени емоции
В повечето детски книги за емоции се описват негативни емоции – гняв, страх, ненавист, омраза или по-често техните по-леки форми. Често в семействата тези емоции се отричат или коригират и детето започва да мисли, че те са страшни, нежелани и дори забранени.
Пример за такова отричане е: „Не плачи! Какво толкова, че са ти взели играчката!“. Познато ли ви е? за съжаление и аз се хващам, че често го правя, без да обеснявам, че не е лошо да си ядосан, че са ти взели играчката. Без тези обяснения детето чува – „Не е хубаво да си ядосан. Не е хубаво да си разтроен.“ и не усеща разбиране от родителя, а само игнориране на неговите чувства.
Благодарение на книгите те виждат подобни ситуации с подобни „лоши“ емоции и се научават, че няма нищо лошо да ги изпитват, но трябва да знаят как да ги овладеят и как да реагират, когато ги изпитват.
Споделям с вас някои мои и на децата любими детски книги за емоциите:
- „Вихър“ на издателство „Дакелче“ – разглежда гнева като емоция, която може да бъде овладяна.
- „Радост скача на батут“ на издателство „Дакелче“ – разказва за отделните чувства, представени като същества, които имат „почивен“ ден.
- „Чудовището на цветовете“ на издателство „Прозорец“ – всяка емоция е представена с определен цвят
- „Как си, Мечо?“ на издателство „Рибка“ – игра, която ви помага да надникнете в емоционалния свят на детето.
- Весели, тъжни, сърдите на „Фют“ – дава визуална представа на основните емоции
Награди за малки откриватели! С всяко поръчка печелите 36 Звездни монети и 1 Екипировка! Съберете 10 Екипировки и вашето дете ще получи СЕРТИФИКАТ за Космонавт. А звездните монети могат да бъдат използвани за специални НАМАЛЕНИЕ при пазаруване в нашия магазин.
Когато създавах „Звездна одисея“, не просто исках да разкажа за приключение в Космоса. Исках в книгата да покажа психологически конфликти, които всяко дете среща ежедневно и с които трябва да се справя. Да ги покажа през преживяванията на героите и да дам пример за правилно реагиране в такива ситуации.
Примери за такива емоционални ситуации в книгата са:
- Темата за редуването и компромисите, разказани чрез спора на героите кой ще пилотира първи ракетата.
- Темата за отлагането и решаване на спора, разказани в частта със “Списъка с желания”
- Осъзнаване на емоционалната преумора, когато Ая не иска да закопчее коланите и как Благо подходи с разбиране към това (тук и родителите могат да се научат как да реагират)
- Преборване на страха от неизвестното, когато Ая не иска да слезе на Луната.
И още…
В историята Ая и Благо пътуват до Луната, а по пътя се научават, че
че:
- страхът е нормален и може да бъде преодолян;
- че приятелството изисква компромиси;
- че понякога, за да се справим с емоциите си просто трябва да си починем.
Звездна одисея не е просто приказка – тя е пример за ненасилствена комуникация с нашите деца. От нея могат да се научат добри примери и реакции на срещани в ежедневието ситуации, които могат да ни помогнат в разговорите с нашите деца.
Няма нужда от специална диплома, за да помогнете на детето си да опознае емоциите. Нито пък специални книги за емоционална интелигентност. Просто трябва да говорите с тях и да задавате въпроси. Ето няколко лесни идеи:
- Питайте: „Как мислиш, че се чувства героят сега? А защо?“
- Споделяйте: „И аз се чувствам така понякога…“ – задължително дайте пример.
- Назовавайте емоциите: „Аха! Ая изглежда малко уплашена, нали?“
- Използвайте ситуация от книгата в реални живот: „А помниш ли какво направи Благо, когато се караха кой да кара ракетата?“
Четенето на детски книги за емоции е не просто забавление, а инструмент за изграждане на чувствителни, разбиращи и уверени деца. Не подценявайте силата на една приказка преди сън и такава споделена по всяко друго време на деня.
И ако още не сте се запознали със „Звездна одисея“, вярвам, че ще я обикнете. Не само заради приключението… а заради топлотата, с която говори на децата за вътрешните им вселени.
