Някои места носят в себе си магията на детството. За мен такова място е детската градина „Локомотив“ в град Левски – мястото, където преди повече от 30 години аз самата съм седяла на малки столчета, мечтаела и се учела да откривам света. А сега се върнах там като автор на детска книга за Космос, за да споделя с 40 малки мечтатели приключенията на Благо и Ая.
Преди да ви разкажа за космическото ни приключение, ще ви обясня защо тази детска градина носи такова интересно име. Градината се намира в непосредствена близост до железопътната гара на Левски, оттук и името й „Локомотив“. Символично, нали? Място, където малките мечтатели се качват на влака към знанието и приключенията!
Представете си голяма стая, пълна с 40 деца на възраст между 4 и 6 години, седнали на малки столчета в кръг около мен. В центъра – аз с книгата „Звездна одисея“ и сърце, пълно с вълнение. Когато им казах, че съм училa в същата тази детска градина преди много години, очичките им се разшириха от изненада!
„Наистина ли си била тук като малка?“ – попита едно момиченце.
„Да! И аз съм седяла на точно такива столчета като вашите!“ (наистина столчетата са същите 🙂
Този момент създаде специална връзка между нас – вече не бях просто някой възрастен, който им чете книга, а човек, който разбира тяхното място и техните мечти.
Театър вместо четене
Работата с толкова малки деца изисква специален подход. Вместо традиционно четене, превърнах представянето на „Звездна одисея“ в истински театър. Аз станах гласът на Благо и Ая, а децата – моите съучастници в космическото приключение.
„Обичате ли котета?“ – попитах ги в началото. Кръгчето се разтърси от въодушевени „ДА!“. „А динозаври?“ Още по-силни викове на одобрение. Така започна нашето пътешествие към звездите.
Малки детективи на космическите тайни
На всяка страница от книгата децата ставаха малки детективи. „Къде е Луната на тази картинка?“ – питах ги, а те се втурваха по-близо, за да покажат с пръстчета. „Знаете ли какво е това?“ – и тук следваха най-различни отговори, някои правилни, други забавно грешни, но всички изпълнени с искрено любопитство.
Децата между 4 и 6 години имат невероятна способност да се включват емоционално в историята. Те не просто слушат – те живеят приключението заедно с героите.
Ракети на масичките
След театралното четене дойде времето за творчество. Децата се разпределиха на малки масички, а пред тях се появиха материалите за изработване на хартиени ракети.
Минавах от дете на дете, помагах им да оцветяват, да лепят, да създават своите космически кораби. Всяка ракета беше уникална – някои в червено, други в синьо, трети с много звездички. 40 различни ракети за 40 различни мечти.
Искам да отида в Космоса с динозавъра Благоевград!
Най-смешният момент дойде в края на работилницата. Две от децата се приближиха до мен с блестящи очи и казаха: „Искаме да отидем в Космоса заедно с динозавъра Благоевград!“
Благо беше станал в детското въображение на „Благоевград“ – очевидно града им звучеше по-познато! Този момент ме разсмя до сълзи и ми показа колко творчески детските умове преработват информацията.
Защо детските градини се нуждаят от книги за Космоса и приятелството
Този ден в ОДГ „Локомотив“ ми припомни колко важно е да предлагаме на децата в предучилищна възраст книги за Космоса, звездите и мечтите. В тази възраст – между 4 и 6 години – децата са като малки гъби, които поглъщат знания с невероятна скорост.
Космосът за тях не е абстрактна наука, а място, където живеят приказни герои. Брахиозаврът Благо не е просто динозавър – той е приятел, който може да ги заведе в приключение. Котето Ая не е просто коте – тя е смела приятелка, която им показва, че и момичетата могат да бъдат космонавти.
Учителките – безценни партньори
Не мога да завърша, без да споделя колко отзивчиви бяха учителките в градината. Те не просто присъстваха на събитието – активно участваха, помагаха на децата, задаваха въпроси и показваха истински интерес към космическите теми.
Именно такива педагози правят разликата между обикновено четене и незабравимо преживяване за децата.
Как точно протече събитието вижте в това видео.
Докато си тръгвах от детската градина „Локомотив“, понесох със себе си 40 усмивки, десетки детски въпроси и топлото чувство, че съм дала нещо важно на новото поколение малки мечтатели.
30 години по-късно, на същото място, където аз съм започнала да мечтая, помогнах на други деца да започнат своите мечти за Космоса. Някъде в това има красива символика – кръгът на знанието и вдъхновението се затваря, за да започне отново.
Защото всяко дете заслужава да мечтае сред звездите, дори и да нарече любимия си динозавър „динозавър Благоевград“!
Благодаря на екипа на детска градина „Локомотив“ и на всички малки космонавти за този незабравим ден!
Ако и вие искате да направя подобно събитие във вашето училище или детска градина – не се притеснявайте да ми пишете.
