12 часа през нощта е… мъжете спят… Аз довършвам домакинските си задължения и се отправям към леглото. Но не мога просто така да си легна – тези часове са толкова тихи, спокойни, пълни с хиляди идеи, които могат да бъдат осъществени именно, защото мъжете спят…
И ето, че си откраднах “време за мама”!
Като повечето творци от години си мечтая да си направя блог. Повече за мен. Не толкова за хилядите други, които постоянно търсят информация в интернет за какво ли не (каквото всъщност правя и аз всеки ден).
А защо за мен ли – за да мога на едно място да си подреждам цялата информация, която съм събрала в даден момент от живота си, която ми е била полезна, да си записвам какво съм научила, преживяла, как съм направила първото си бижу, първата образователна игра на детето…
Имам толкова много идеи и проекти, които съм направила или искам да направя, че те заслужават едно красиво място, където да се съберат всички заедно. Да мога да ги споделя.
“Искам да е място за всичко и всички…”
Всеки да си намери по нещо интересно и полезно… Не искам да се ограничавам само до дизайн, рисуване, бижута… Разбира се във всяко нещо, което аз правя и искам да разкажа има и нотка на творчество, но искам да пиша и за:
Като всяка жена, която от един сравнително свободен живот (в който винаги времето не ми стигаше) преминава в майчинство, имах момент на слабост, в който си казах – “Нямам време за нищо…” и се опитах да се паникьосам.
Но всъщност нещата не стоят точно така – всичко е въпрос на желание и организация! Едно анимационно слонче го беше казало “Има ли желание, има и начини!”
Винаги можеш да “откраднеш време за мама” стига да го искаш!
И именно тук искам да отворя скоба, че не говоря празни приказки, защото наистина съм майка на малко дете (в момента на 2 години и 2 месеца), очаквам в следващите 2+ месеца и второ, нямам си баби около мен, които да помагат и въпреки това имам време за много неща. В случая от няколко месеца и детската градинка, в която детето учи много помага. Именно за това искам да ви кажа, че всъщност за тези 2 години майчинство, от които една и половина бях майка на пълен работен ден, не съм спирала да работя като web designer и да поемам малки и големи проекти, да ходя по 4 пъти в седмицата да спортувам (в началото с бебето), да намирам време да рисувам върху текстил, да правя бижута, да изчистя, да сготвя, да играя с детето, да му правя образователни игри, да ходим заедно в планината и още и още…
“А моето денонощие е същото като вашето – 24 часово.”
Не казвам, че за да правя всичко изброено по-горе не ми е коствало няколко хубави часа сън, да работя по нощите като в същото време кърмя зверчето или че не ми се е налагало цяла седмица да гледам къщата си разхвърляна, а банята няколко дена да крещи “Изчисти ме!” Напротив всичко това е част от една добре смазана машина…
За да откраднеш време за себе си трябва да вземеш време от друга дейност! На всички е пределно ясно това нали?
“Нямам си вълшебен “времеврът” като на Хармаяни от книгата за “Хари Потър”.
Просто пренаредих приоритетите си… И ако е вярно твърението (както всички знаем), че “щом мама е здрава и щастливам, цялото семейство е такова”, значи здравето на мама е най-важно (а движението и спорта са именно здраве)… прането може да почака, мивката може да почака… банята – със сигурност може да почака. Щом аз съм здрава и заредена с енергия от движението, игрите с детето са по-забавни, по щури и по-искрени… А и кой е казал, че играта с детето не може да е “правене на баница” или “пускане на пералня”? И заедно хем да играем, хем да сготвим закуска … а после и заедно да почистим след баницата… А с какво желание се натискат копчетата на пералнята и само се чува “Аз, азз аз…”
Именно тези допълнителни задължения към “ергенския ми живот” дадоха началния boost за пренареждане на приоритетите и намиране на време за всичко!
Не ме разбирайте погрешно – по никакъв начин не искам да омаловажавам помощта и подкрепата, която мъжа до мен ми оказва, а напротив – семейството е семейство именно за това – да си помага! Давам ви пример – след като “звяра” проходи трудно се тренираше с него в залата, именно тогава таткото беше човека, който отделяше 2 часа от работния си ден и забавляваше детето, за да може мама да е здрава, а после стоеше до късни нощи да навакса. Просто синхронизирахме ангажиментите, за да може всички да работим, спортуваме и играем.
“Всеки направи малки компромиси за общото Благо!”
Цялата идея на този първи пост се завъртя около това, че с години отлагах блога поради ред причини и ето някои от тях:
Времето за всичко все още е малко, но и не трябва на един дъх да напиша всичко нали? “Когато-тогава” е казал народа. Истината е, че колкото съм по-заета и повече задачи имам за кратко време, толкова съм по-организирана и продуктивна.
Та пандемията и предстоящото затваряне на детските градини и надвисналата заплаха работния ми ден отново да премине от 12 до 3 през нощта – ме мобилизираха да започна и тази нова инициатива…
Пожелайте ми успех!
Много интересни и надявам се полезни за някои от вас неща…
Като за начало в духа на Коледните празници планирам в следващите няколко поста да броим заедно дните до Коледа с идеи за детски Коледен календар и ръчно направена украса от цялото семейство.
Дано ви бъде интересно!
Очаквам въпросите ви, ако имате такива, на страницата ми във фейсбук.
